Д-р Божидар Маринов: Съдбата помага на смелите и в медицината
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Божидар Маринов е приключил междинното си обучение в Първа езикова гимназия във Варна през 2017 година
През 2023 година се дипломира в Медицински университет-София.
По време на следването си работи като болногледач в Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната в УМБАЛ “Александровска “. От март 2024 година е специализант по ендокринология в същата клиника.
Д-р Маринов, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис?
Аз съм първо потомство доктор във семейството. Някак си с медицината взаимно се харесахме. Не мога да дефинира по какъв начин тъкмо се образува това предпочитание у мен. Родителите ми са ми споделяли, че когато съм проходил, съм хванал точно стетоскопа. Не знам дали това е било знак от ориста. Може би воден от желанието ми да оказвам помощ на хората, в края на гимназиалното си образование към този момент твърдо бях решил, че медицината ще е моят избор. Срещнах цялостната поддръжка на фамилията си, което ме окуражи в изборът ми. Така одобрих предизвикването да последвам медицина. Професията, несъмнено, е сложна, поради отговорността за живота и здравето на другите, само че и поради прочувствения заряд, който носи н себе си. Сега, откакто приключих образованието си, мога да кажа, че това беше най–разумното и осъзнато решение в живота ми досега.
По време на следването си сте работил и като доброволец. На какво Ви научиха тези години? Кои истини за специалността прозряхте при този първи допир с същинската, действителната медицина?
Започнах работа като болногледач в Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната към УМБАЛ„ Александровска “ през лятото на 2020 година – в разгара на Коронавирус пандемията. Работата беше динамична, разнообразна, оказа помощ ми да придобия на практика опит в преодоляването на разнообразни медицински операции. Направи ме по-дисциплиниран и по-организиран.
Дългите наряди, стресът, напрежението, само че и поддръжката на по–опитните и способени сътрудници – с една дума, цялата професионална среда, още тогава ми демонстрираха, че това е моето предопределение и в случай че проявя неизменност, ще съумея да се осъществявам в ендокринологията.
Кои са Вашите огромни учители, тези, на които дължите най-вече за образуването Ви като персона и доктор?
Разбира се, че доста значима роля за образуването ми като персона играят моите родители. Те поставиха старания да възпитат у мен непримиримост, борбеност, целенасоченост. Запомнил съме дна поговорка, която майка ми постоянно повтаря: „ Съдбата оказва помощ на смелите “.
Много дължа и на учителите си в Първа езикова гимназия - Варна, те насърчиха ме и ме приготвиха за кандидатстване в МУ -София, това беше преподставка за сполучливото ми показване на изпитите.
За професионалното ми израстване скъпа роля изиграха и преподавателите ми в университета. Благодаря и на проф. Здравко Каменов, един извънреден експерт и преподавател, предан на медицината, по тази причина, че ми даде късмет да се развъртвам в определената от мен. Той направи всичко допустимо да се усещам част от ръководения от него колектив още през цялото време, включи ме в научни планове, което е доста потребно за един току–що приключил доктор. Благодаря и на целия екип на клиниката – лекари, медицински сестри и санитари, за всичко, на което ме научиха. Това е една огромна житейска и професионална школа.
Как избрахте специалността ендокринология?
В процеса на образование се прояви ползата ми към дисциплините от региона на вътрешните заболявания и по–специално към жлезите с вътрешна секреция. Работата ми като болногледач, както и атмосферата в Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната, затвърдиха желанието ми да избера ендокринологията.
Това е една сложна компетентност, за която се изисква доста добра теоретична и практическа подготовка по медицина. Тя учи хормоналния баланс в човешкото тяло, който има огромно значение за действието на останалите органи и системи и изисква задълбочени знания от съвсем всички други области на медицината.
Какви са упоритостите Ви за професионално развиване, кои тематики и проблеми в тази област приемате за най-интересни и предизвикателни?
В началото съм на четиригодишен курс на образование за придобиване на компетентност. Надявам се, благодарение на сътрудниците, че ще се изградя като добър и почитан експерт в региона на ендокринологията. В вероятност бих желал да се занимавам и с научна и преподавателска работа, харесва ми да поддържам връзка със студенти. В клиниката се срещам с най–разнообразни случаи на болести, узнавам нови неща, само че сякаш на този стадий ползите ми са свързани с диабетологията - това е една от най -бързо разрастващите се области в ендокринологията и вътрешната медицина, както и със болесттите на щитовидната жлеза. По данни на СЗО над 500 милиона души по света имат захарен диабет, а в България те са към 500 хиляди, като към 35% от тях не знаят, че имат диабет.
От какви правила се ръководите в общуването си с сътрудници и пациенти?
В Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната към УМБАЛ „ Александровска “ работим като обединен и упорит екип от експерти.
Още при постъпването ми тук видях, че по–опитните сътрудници с готовност споделят своя опит, оказват ми помощ и дружно дискутираме забавни случаи. Изградена е среда на взаимно почитание и доверие, както сред екипа, по този начин и в отношението към пациентите.
От сътрудниците се изучавам да подобавам внимателно и с внимание към пациентите и към техните близки, да ги прослушвам търпеливо, да се интересувам освен от съответния проблем на болните, само че и от съпътстващите го, да ги поддържам в битката им със болестта. Честните и открити връзки, толерантността, позитивизма и човечността, са в основата на постигането на положителните резултати и развиването ни като положителни хора, персони и експерти.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, обичан спорт, занимание, желани дестинации за пътешествия?
Като специализант ми остава малко свободно време, което запълвам с пътешестване из страната, имаме чудесна природа, а от дребен със фамилията и приятелите навестявам и историческите ни забележителности. В нашата страна, както се споделя, където пипнеш, изскача исторически артефакт. Харесва ми доста и Италия. Вече два пъти бях там, само че на драго сърце бих я посетил още веднъж. Мисля да си направя есенен тур из Тоскана, Флоренция и покрайнините. Ако съумея да си открадна малко време, навестявам фитнеса или търча в базата на НСА. Обичам да чета творби на модерни български създатели, само че в последно време от профилирана здравна литература ми остава малко време за художествена.
И защото към този момент сме на прага на лятото – коя е най-голямата Ви лятна фантазия?
Обичам морето, липсват ми варненските плажове, морският бриз, шумните компании и музиката от заведенията по Алея първа, чайките и гларусите, приятелите от ученическите години. Имам сантименти към този град и на драго сърце ще отскоча това лято до там. Не бих отказал и летен коктейл на брега на Бяло море – Северна Гърция и курортите й са ми обичани.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Божидар Маринов е приключил междинното си обучение в Първа езикова гимназия във Варна през 2017 година
През 2023 година се дипломира в Медицински университет-София.
По време на следването си работи като болногледач в Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната в УМБАЛ “Александровска “. От март 2024 година е специализант по ендокринология в същата клиника.
Д-р Маринов, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис?
Аз съм първо потомство доктор във семейството. Някак си с медицината взаимно се харесахме. Не мога да дефинира по какъв начин тъкмо се образува това предпочитание у мен. Родителите ми са ми споделяли, че когато съм проходил, съм хванал точно стетоскопа. Не знам дали това е било знак от ориста. Може би воден от желанието ми да оказвам помощ на хората, в края на гимназиалното си образование към този момент твърдо бях решил, че медицината ще е моят избор. Срещнах цялостната поддръжка на фамилията си, което ме окуражи в изборът ми. Така одобрих предизвикването да последвам медицина. Професията, несъмнено, е сложна, поради отговорността за живота и здравето на другите, само че и поради прочувствения заряд, който носи н себе си. Сега, откакто приключих образованието си, мога да кажа, че това беше най–разумното и осъзнато решение в живота ми досега.
По време на следването си сте работил и като доброволец. На какво Ви научиха тези години? Кои истини за специалността прозряхте при този първи допир с същинската, действителната медицина?
Започнах работа като болногледач в Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната към УМБАЛ„ Александровска “ през лятото на 2020 година – в разгара на Коронавирус пандемията. Работата беше динамична, разнообразна, оказа помощ ми да придобия на практика опит в преодоляването на разнообразни медицински операции. Направи ме по-дисциплиниран и по-организиран.
Дългите наряди, стресът, напрежението, само че и поддръжката на по–опитните и способени сътрудници – с една дума, цялата професионална среда, още тогава ми демонстрираха, че това е моето предопределение и в случай че проявя неизменност, ще съумея да се осъществявам в ендокринологията.
Кои са Вашите огромни учители, тези, на които дължите най-вече за образуването Ви като персона и доктор?
Разбира се, че доста значима роля за образуването ми като персона играят моите родители. Те поставиха старания да възпитат у мен непримиримост, борбеност, целенасоченост. Запомнил съме дна поговорка, която майка ми постоянно повтаря: „ Съдбата оказва помощ на смелите “.
Много дължа и на учителите си в Първа езикова гимназия - Варна, те насърчиха ме и ме приготвиха за кандидатстване в МУ -София, това беше преподставка за сполучливото ми показване на изпитите.
За професионалното ми израстване скъпа роля изиграха и преподавателите ми в университета. Благодаря и на проф. Здравко Каменов, един извънреден експерт и преподавател, предан на медицината, по тази причина, че ми даде късмет да се развъртвам в определената от мен. Той направи всичко допустимо да се усещам част от ръководения от него колектив още през цялото време, включи ме в научни планове, което е доста потребно за един току–що приключил доктор. Благодаря и на целия екип на клиниката – лекари, медицински сестри и санитари, за всичко, на което ме научиха. Това е една огромна житейска и професионална школа.
Как избрахте специалността ендокринология?
В процеса на образование се прояви ползата ми към дисциплините от региона на вътрешните заболявания и по–специално към жлезите с вътрешна секреция. Работата ми като болногледач, както и атмосферата в Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната, затвърдиха желанието ми да избера ендокринологията.
Това е една сложна компетентност, за която се изисква доста добра теоретична и практическа подготовка по медицина. Тя учи хормоналния баланс в човешкото тяло, който има огромно значение за действието на останалите органи и системи и изисква задълбочени знания от съвсем всички други области на медицината.
Какви са упоритостите Ви за професионално развиване, кои тематики и проблеми в тази област приемате за най-интересни и предизвикателни?
В началото съм на четиригодишен курс на образование за придобиване на компетентност. Надявам се, благодарение на сътрудниците, че ще се изградя като добър и почитан експерт в региона на ендокринологията. В вероятност бих желал да се занимавам и с научна и преподавателска работа, харесва ми да поддържам връзка със студенти. В клиниката се срещам с най–разнообразни случаи на болести, узнавам нови неща, само че сякаш на този стадий ползите ми са свързани с диабетологията - това е една от най -бързо разрастващите се области в ендокринологията и вътрешната медицина, както и със болесттите на щитовидната жлеза. По данни на СЗО над 500 милиона души по света имат захарен диабет, а в България те са към 500 хиляди, като към 35% от тях не знаят, че имат диабет.
От какви правила се ръководите в общуването си с сътрудници и пациенти?
В Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната към УМБАЛ „ Александровска “ работим като обединен и упорит екип от експерти.
Още при постъпването ми тук видях, че по–опитните сътрудници с готовност споделят своя опит, оказват ми помощ и дружно дискутираме забавни случаи. Изградена е среда на взаимно почитание и доверие, както сред екипа, по този начин и в отношението към пациентите.
От сътрудниците се изучавам да подобавам внимателно и с внимание към пациентите и към техните близки, да ги прослушвам търпеливо, да се интересувам освен от съответния проблем на болните, само че и от съпътстващите го, да ги поддържам в битката им със болестта. Честните и открити връзки, толерантността, позитивизма и човечността, са в основата на постигането на положителните резултати и развиването ни като положителни хора, персони и експерти.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, обичан спорт, занимание, желани дестинации за пътешествия?
Като специализант ми остава малко свободно време, което запълвам с пътешестване из страната, имаме чудесна природа, а от дребен със фамилията и приятелите навестявам и историческите ни забележителности. В нашата страна, както се споделя, където пипнеш, изскача исторически артефакт. Харесва ми доста и Италия. Вече два пъти бях там, само че на драго сърце бих я посетил още веднъж. Мисля да си направя есенен тур из Тоскана, Флоренция и покрайнините. Ако съумея да си открадна малко време, навестявам фитнеса или търча в базата на НСА. Обичам да чета творби на модерни български създатели, само че в последно време от профилирана здравна литература ми остава малко време за художествена.
И защото към този момент сме на прага на лятото – коя е най-голямата Ви лятна фантазия?
Обичам морето, липсват ми варненските плажове, морският бриз, шумните компании и музиката от заведенията по Алея първа, чайките и гларусите, приятелите от ученическите години. Имам сантименти към този град и на драго сърце ще отскоча това лято до там. Не бих отказал и летен коктейл на брега на Бяло море – Северна Гърция и курортите й са ми обичани.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ